Здравей. Много ми е трудно да напиша това писмо. Трудно е човек да каже „Извинявай” на някого непознат почти.
Понякога се дразня от думите ти. Но моля за извинение, защото съм още млада и правя грешки. Важното е ,според мен, че си взимам поука от тях. Надявам се да ме разбереш, защото и ти някога си била на мое място. Снаха.
Зная, че не ме удобряваш за сина си. Коя ли жена е подходящата за него? Но аз се старая много. Да се грижа за него, да го подкрепям, да го обичам, уважавам и да съм до него. Не мога да му дам грижата и онова, което му даваш ти като негова майка. Знам го и го приемам. Спор няма, ти си един вид единствена в неговия живот, единствената майка.
Благодаря ти. Че си дала живот на най-прекрасния човек на света, че си го отгледала, възпитала, грижила за него, че си го обгръщала с любов и подкрепа. Не мога да изпитвам нищо друго към теб освен благодарност и признателност.
Може да ти е чудно, но аз те разбирам донякъде. Чувстваш се самотна, сякаш никой не иска грижите ти, вниманието ти. Неоценена. Изоставена дори. Безцелна. Но не бива да е така. Той те обича и ще те обича винаги. Винаги ще знае за всичко, което си направила за него. Винаги ще те цени. Ако го забрави на моменти, бъди сигурна, че аз ще му го припомня.
Не искам да сме в лоши отношения. В крайна сметка имаме една цел в живота си. Една и съща. Той да е щастлив. Независимо дали ние сме част от неговото щастие, дали сме съгласни с решенията му. Просто сме до него, за подкрепа в лошите моменти, и за да сподели щастливите.
Аз се водя единствено от чисти чувства, но и разум, от загриженост и желание той да е добре.
С благодарност: