Навярно всеки е гледал онази реклама със слогана – „Дръж го под ухо!”, мисля че беше на Mtel. Това ме навежда към един много стар спор, много стара тема, изнервяща и двата пола. За мъжете и майките им. За свекървите, най-точно казано. Имам си един нагледен пример в къщи, така че ще се водя в най-общи линии по него.

Заедно сме от 6 години, живеем заедно кажи-речи от 3 год. Обичаме се, уважаваме се, подкрепяме се. Живеем заедно на квартира. Неговите родители са в нашия роден град (ние сме от един и същи град, поне бяхме, моите родители се преместиха в София преди 4 години по други причини, не само заради мен). Ние сме в София също. Нямаме проблем и много съществени спорове, когато сме си заедно. Казвам съществени спорове, защото коя двойка не се кара? Независимо колко се обичате и колко компромиси се правят в името на общото щастие и мир...има моменти, в които се карате за какво ли не.

При нас най-големите изпитания започват, когато има да кажем 4-5 почивни дни (празници - подчертавам, че не са Коледа или Великден) и моят любим стяга багажа (или по-точно аз, защото все забравя нещо)  и си отива в родния град. Аз нямам проблем с това. Нито с това че си ходи на всеки 4 седмици. Нито с това, че е на 24 години и би трябвало да предпочита да е с приятелката си.

 Мога да се примиря и с факта, че можем да излезем някъде с приятели или само двамата единствено събота или неделя. Това е, защото е изморен от работа през седмицата. Не мога да се примиря с това, че когато наближи града той става съвсем друг човек. Обажда ми се, че е пристигнал когато е на 10 км от града. Крие се, когато иска да ми звънне, ако изобщо ми звъни. Защо е тази криеница? Техните знаят, че си има приятелка. Все пак сме заедно от 6 години. Е, да. Виждали сме се с техните 2 пъти. С баща му по-често (има работа понякога в София). Какъв изобщо е проблемът??? Че има още една жена в живота си, която се грижи за него ли?

Друго, което ме дразни е следното. Когато има проблеми, идва при мен, да сподели, за помощ или просто да се ядосваме двамата на някого. Но когато има щастлив повод, почивни дни – ходи при майка си. А аз за какво съм, в крайна сметка? За домашна помощница и любовница, когато е в настроение той ли?

Тези майки..аз ги разбирам, че децата им не са си в къщи вече, растат и се отделят в свои си домове. Че се чувстват самотни, ненужни, че уж няма за кого да се грижат вече и това е депресиращо. Това не означава, че са обичани по-малко, че не са уважавани или нещо друго. Представете си, мили мъжки майки, че имате дъщеря, с която се отнасят така. За мен това е обидно държание към мен като жена, като половинката му, като човекът, които търпи всички различни настроения през деня и нощта на вашите синове. Ако това търпеше дъщеря ви, дали щяхте пак да кажете – „Ами майка му е все пак”?

Спорът наистина е изконен. За войната (така наречена) между свекърви и снахи. За съжаление мъжете са третата страна и са някъде посредата. Но ако аз съм направила всичко възможно още в началото на връзката и сега моите родители са на „ти” с него, вечеряме понякога заедно и имат едни приятелски и свободни отношения, то защо той не е направил същото? В резултат – аз съм приятелката, която сякаш крие, с която сякаш е срамно да говори и да нарича „мило” в facebook-a.

И ето ... има 4 свободни дни около Гергьовден. Познайте моят любим къде е. И колко пъти ми се обади – просто за да ми каже, че всичко е Ок. Един път – „Ами аз съм на 10 км от града, пристигнах, хайде чао, че шофирам”.Това беше вчера. Забрави за мен, че ме има, че има някой, който го обича колкото живота си и че би дал всичко, за да е щастлив, че има някой, който е загрижен и всяка вечер, когато той не е с нея, едва заспива и си представя нелепи инциденти, които могат да му се случат. Какво да правя? Ами казвам – „Лек път, мило. Да ми се обадиш като стигнеш. Обичам те!”